Илюзии
Копнеж, Болка и Страдание,
и огромни дози невнимание.
Аз пак с господин Неподходящи,
под ръка тръгнах със желание.
Крачех с устрем и упование,
че любовта намерих без старание.
С листа от рози ръсех си сама,
пътеката до моята врата.
И песни всеки ден си пеех,
и "Мили мой" навред пилеех.
.....................................................
И в миг като купа кристална,
разби се на пода мечтата ми жална.
И низвергнатата ми душа,
отново се заваля в калта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
