Копнеж, Болка и Страдание,
и огромни дози невнимание.
Аз пак с господин Неподходящи,
под ръка тръгнах със желание.
Крачех с устрем и упование,
че любовта намерих без старание.
С листа от рози ръсех си сама,
пътеката до моята врата.
И песни всеки ден си пеех,
и "Мили мой" навред пилеех.
.....................................................
И в миг като купа кристална,
разби се на пода мечтата ми жална.
И низвергнатата ми душа,
отново се заваля в калта.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
