Копнеж, Болка и Страдание,
и огромни дози невнимание.
Аз пак с господин Неподходящи,
под ръка тръгнах със желание.
Крачех с устрем и упование,
че любовта намерих без старание.
С листа от рози ръсех си сама,
пътеката до моята врата.
И песни всеки ден си пеех,
и "Мили мой" навред пилеех.
.....................................................
И в миг като купа кристална,
разби се на пода мечтата ми жална.
И низвергнатата ми душа,
отново се заваля в калта.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
