25 nov 2007, 9:10

Илюзии 

  Poesía
491 0 12

                      Копнеж, Болка и Страдание,

                      и огромни дози невнимание.

                      Аз пак с господин Неподходящи,

                      под ръка тръгнах със желание.

                      Крачех с устрем и упование,

                      че любовта намерих без старание.

                      С листа от рози ръсех си сама,

                      пътеката до моята врата.

                      И песни всеки ден си пеех,

                      и "Мили мой" навред пилеех.

                      .....................................................

                       И в миг като купа кристална,

                       разби се на пода мечтата ми жална.

                       И низвергнатата ми душа,

                       отново се заваля в калта.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • красиво и тъжно,много хубаво подбираш думите,дълбока си и вярвам че ще се намери някой който да те оцени
  • Началото е несбъднатите мечти,а края суроата реалност,колко жалко,че са толкова различни ...
  • Носиш тъгата. Пусни я.
    Красиво и реално...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Чудесна си ,Пепи ,мъката поражда най - хубавите стихове
  • Този сайт трябва да се нарича:"СЪСТРАДАНИЕ",а не:"Отчаяние"!Толкова много Ви благодаря!
  • Ти си прекрасна!
    Да му мисли този,
    който не те е разбрал!
    Много тъга, много болка...
    Прекрасно стихотворение.
    С много обич, Пепи.
  • Мечтата твоя е кристална,
    а Господин Неподходящия е
    купа жална.
    След време счупените му парчета
    в калта ще се загубят,
    ала нека !
  • Пепи, в живота често се случва, не тъгувай и не се кори.
    Поздравления за стиха!
  • стихът е уникален но на душатати мястото не и е във калта по добре я изкараи почистия и я пази за някой който си заслужава 6+
  • Имала си желание, направила си го. И така си разбрала, че е господин Неподходящия. Не се опитвай да залепиш счупеното, ами крачи отново с устрем напред!
    Поздрави
  • Пепи, ама тя, калта се отмива, мила! Не бъди толкова тъжна
  • Какво да ти кажа, не знам - толкова болка има в теб! Но пък ражда прекрасни стихове!
Propuestas
: ??:??