Слънца и облаци във времето се спрели,
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа,
в едно красива, тъжна, уморена,
мила, но ядосана, а след това –
спокойна, нежна и смирена.
Един живот –това е театър.
Случките са бури бесни,
разгневени от лъжи - от думи вятър,
някогашните добри сърца за лошото са тесни. ...