Sep 9, 2011, 4:26 PM

Илюзии срещу истини

  Poetry » Other
656 0 1

Слънца и облаци във времето се спрели,

 преплитат се във дните монотонни,

 и както на мъглата сивите дантели,  

се вплитат на града в стени бетонни.

 

А този град е моята душа,

в едно красива, тъжна, уморена,

мила, но ядосана, а след това –

спокойна, нежна и смирена.

 

Един живот –това е театър.

Случките са бури бесни,

разгневени от лъжи - от думи вятър,

някогашните добри сърца за лошото са тесни.

 

Душите и сърцата ни превърнати в манеж,

приветстват смехове, сълзи,

аплаузи, вдъхновения, копнеж,

а между тях на клоуна мъката пълзи.

 

И аз съм там – и ти, и той, и тя,

и като магове превръщаме

мръсни ризи в пролетни цветя,

без назад дори да се обръщаме.

 

Крием в шапките си минало красиво,

июлюзорно щастие за бъдещето пазим

и поемаме с дълбоки глътки тъмно пиво,  

и на дъното на шапките си после лазим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...