Илюзиите на младостта
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива
и лекомисленост чак без предел.
Всяка секунда искрицата жива,
въздига ги с крилете на орел.
Високо те се реят и се смеят,
дори морето им е до колене.
И мислят си, че лесно ще успеят,
да подредят живота без проблеми.
А някак със годините обаче,
си идва отрезвяването мощно.
От безразсъдство често някой плаче,
а настоящето си е тревожно.
Ала такова е за всички други –
от памтивека страдал е човека.
И щом не си в години вече луди,
започва приземяване полека.
Но нека огорчението днешно,
не бъде спътника ти във живота.
Любов открий и дело тъй успешно –
отдай им се докрай и със охота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Поздрави от мен!
