Илюзиите на младостта
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива
и лекомисленост чак без предел.
Всяка секунда искрицата жива,
въздига ги с крилете на орел.
Високо те се реят и се смеят,
дори морето им е до колене.
И мислят си, че лесно ще успеят,
да подредят живота без проблеми.
А някак със годините обаче,
си идва отрезвяването мощно.
От безразсъдство често някой плаче,
а настоящето си е тревожно.
Ала такова е за всички други –
от памтивека страдал е човека.
И щом не си в години вече луди,
започва приземяване полека.
Но нека огорчението днешно,
не бъде спътника ти във живота.
Любов открий и дело тъй успешно –
отдай им се докрай и със охота.
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодарско, Роби! Желая ти здраве и вдъхновение!
-
Присъединявам се към положителната оценка на коментиралите!...Браво, Данаиле!...
-
Благодаря ви, Албена, Владо, Ели! Пуста младост........
Поздрави от мен! -
Добре поднесена мъдрост за живота и младостта!
Харесах и оцених, Данаиле. -
Проверена житейска мъдрост откривам в стиха ти, Данаиле!А последният куплет е чудесен съвет, който споделям напълно! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
