29 jul 2018, 11:01  

Илюзиите на младостта

  Poesía » Otra
589 4 5

Щом младост има – розово се вижда,

гори разпалено въображение.

В невинните души вълни прииждат

с желание и радостно вълнение.

 

На тях приляга им безгрижност дива

и лекомисленост чак без предел.

Всяка секунда искрицата жива,

въздига ги с крилете на орел.

 

Високо те се реят и се смеят,

дори морето им е до колене.

И мислят си, че лесно ще успеят,

да подредят живота без проблеми.

 

А някак със годините обаче,

си идва отрезвяването мощно.

От безразсъдство често някой плаче,

а настоящето си е тревожно.

 

Ала такова е за всички други –

от памтивека страдал е човека.

И щом не си в години вече луди,

започва приземяване полека.

 

Но нека огорчението днешно,

не бъде спътника ти във живота.

Любов открий и дело тъй успешно –
отдай им се докрай и със охота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарско, Роби! Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Присъединявам се към положителната оценка на коментиралите!...Браво, Данаиле!...
  • Благодаря ви, Албена, Владо, Ели! Пуста младост........ Поздрави от мен!
  • Добре поднесена мъдрост за живота и младостта!
    Харесах и оцених, Данаиле.
  • Проверена житейска мъдрост откривам в стиха ти, Данаиле!А последният куплет е чудесен съвет, който споделям напълно! Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...