Илюзия
Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва
тез облаци – гигантски бели сфери,
сред тях пъртина да намери.
Открил я, с лекота напред се носи,
че вече станал сам шейна, а необята
безкраен сняг е, скрил земята.
В самолета Букурещ-Мюнхен, 7 юли 2012 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Душков Все права защищены
