Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва
тез облаци – гигантски бели сфери,
сред тях пъртина да намери.
Открил я, с лекота напред се носи,
че вече станал сам шейна, а необята
безкраен сняг е, скрил земята.
В самолета Букурещ-Мюнхен, 7 юли 2012 г.
© Живодар Душков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
