Илюзия
Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва
тез облаци – гигантски бели сфери,
сред тях пъртина да намери.
Открил я, с лекота напред се носи,
че вече станал сам шейна, а необята
безкраен сняг е, скрил земята.
В самолета Букурещ-Мюнхен, 7 юли 2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
