Илюзия
Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа,
бих взела онази кръглата,
за да сънувам лятото...
Какво ми се е приискало! –
сама се смея на себе си.
Намига сивата болница
през злата мрежа на клоните
и сякаш болката ѝ е видима,
и сякаш болните са затворници
между живота и зимата.
Сурово време за сънища.
И всички пухени кораби
се преобръщат по покрива
и няма вече пристанища,
и няма чайки и гларуси...
Така безкрайно е нищото,
преди да литнат снежинките.
А после ръсва със менчето
една красива виелица.
Нахлува право в сърцето ми
и ставам бяла и лекичка.
Ще скоча с вятъра в клоните,
ще впрегна всичките кораби
и с тях ще ида при лятото.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И без рима е достатъчно красиво, благодаря!
-
Много хубаво, Цвети!
-
Не търся излизането от рамката на всяка цена, Ани. В каква посока ще се развие идеята за стихотворение, много често изненадва мен самата. А стихотворението "Чашата е празна" стана бял стих, защото ме мързеше да търся рима.
)) В зелените треви е блаженство. -
Харесва ми това начинание с белите стихове. И никак не е лесно да излезеш от рамките на римите, обаче все ми се струва, че дават по-голяма свобода на изказа и могат да бъдат по-описателни. Отива ти да пишеш така.
А тук искреността ти е пленяваща. И на мен ми се прииска да избягам някъде. В зеленото на тревите например. -
Добре, че е планината. Само тя ни спасява от сивотата. Прегръдка, Валенце!
-
Вече остана само киша, Цветенце, даже и в планината
-
И да не се сбъдне, разсейва тъгата, Валенце. В снежна София е красиво. При нас е само мокро.
-
бленуваме хубаво, Цвете, белким се сбъдне
-
Благодаря, Марги! Лятото ми липсва.
-
Прекрасен стих, Цвети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Честит празник днес!