28.11.2017 г., 9:11 ч.

Илюзия 

  Поезия » Бели стихове
1024 3 11


Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа,
бих взела онази кръглата,
за да сънувам лятото...

 

Какво ми се е приискало! –
сама се смея на себе си.
Намига сивата болница
през злата мрежа на клоните
и сякаш болката ѝ е видима,
и сякаш болните са затворници
между живота и зимата.

 

Сурово време за сънища.
И всички пухени кораби
се преобръщат по покрива
и няма вече пристанища,
и няма чайки и гларуси...
Така безкрайно е нищото,
преди да литнат снежинките.

 

А после ръсва със менчето
една красива виелица.
Нахлува право в сърцето ми
и ставам бяла и лекичка.
Ще скоча с вятъра в клоните,
ще впрегна всичките кораби
и с тях ще ида при лятото.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образна поезия. Леко се лее...
    Честит празник днес!
  • И без рима е достатъчно красиво, благодаря!
  • Много хубаво, Цвети!
  • Не търся излизането от рамката на всяка цена, Ани. В каква посока ще се развие идеята за стихотворение, много често изненадва мен самата. А стихотворението "Чашата е празна" стана бял стих, защото ме мързеше да търся рима. )) В зелените треви е блаженство.
  • Харесва ми това начинание с белите стихове. И никак не е лесно да излезеш от рамките на римите, обаче все ми се струва, че дават по-голяма свобода на изказа и могат да бъдат по-описателни. Отива ти да пишеш така.
    А тук искреността ти е пленяваща. И на мен ми се прииска да избягам някъде. В зеленото на тревите например.
  • Добре, че е планината. Само тя ни спасява от сивотата. Прегръдка, Валенце!
  • Вече остана само киша, Цветенце, даже и в планината
  • И да не се сбъдне, разсейва тъгата, Валенце. В снежна София е красиво. При нас е само мокро.
  • бленуваме хубаво, Цвете, белким се сбъдне
  • Благодаря, Марги! Лятото ми липсва.
  • Прекрасен стих, Цвети!
Предложения
: ??:??