Илюзия ли е небето,
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята,
по която моите следи горят?
Илюзия ли е мечтата
до мен да си на тоя свят?
Но само ти, Родино мила,
илюзия не си!
Ти ме дари с любов и сила
да следвам моите мечти!
А защо тъй често аз си мисля,
че илюзия, илюзия си ти, Живот!...
© Павлина Иванова Все права защищены