Sep 1, 2019, 5:09 PM

Илюзия

  Poetry » Civic
919 0 0

Илюзия ли е небето,

което често моя взор привлича?

Илюзия ли са звездите,

с които бродя вечер до насита?

 

Илюзия ли е земята,

по която моите следи горят?

Илюзия ли е мечтата

до мен да си на тоя свят?

 

Но само ти, Родино мила,

илюзия не си!

Ти ме дари с любов и сила

да следвам моите мечти!

 

А защо тъй често аз си мисля,

че илюзия, илюзия си ти, Живот!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...