13 авг. 2008 г., 11:53

Илюзия

1.2K 0 3
Малка илюзия.
Истински корал.
Червената вода в реката,
полетяла към водопада.
Любов на капки и прозрачни струи,
диамантени думи
и път без изход.
Живот в теб,
безмълвна амфибия,
искаща още и още.
Завинаги и никога.
Разпилени листи по масата,
без вдъхновение и воля.
Обещание за вечност,
горещи устни,
отпечатъци по тялото,
стъпки към морето,
танцуващи вълни
и моето тяло,
изплувало на повърхността
като ангел със счупени криле
от безбрежието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малка илюзия...
  • Защото си много млада да носиш в себе си толкова тъга и да се чувстваш със счупени криле.А иначе стихът е много хубав.Пред теб има много красиви реки и водопади от нежност и любов.
  • Много хубав стих!Поздрав,Слънце!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...