13 авг. 2008 г., 11:53

Илюзия

1.2K 0 3
Малка илюзия.
Истински корал.
Червената вода в реката,
полетяла към водопада.
Любов на капки и прозрачни струи,
диамантени думи
и път без изход.
Живот в теб,
безмълвна амфибия,
искаща още и още.
Завинаги и никога.
Разпилени листи по масата,
без вдъхновение и воля.
Обещание за вечност,
горещи устни,
отпечатъци по тялото,
стъпки към морето,
танцуващи вълни
и моето тяло,
изплувало на повърхността
като ангел със счупени криле
от безбрежието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малка илюзия...
  • Защото си много млада да носиш в себе си толкова тъга и да се чувстваш със счупени криле.А иначе стихът е много хубав.Пред теб има много красиви реки и водопади от нежност и любов.
  • Много хубав стих!Поздрав,Слънце!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...