Aug 13, 2008, 11:53 AM

Илюзия

1.2K 0 3
Малка илюзия.
Истински корал.
Червената вода в реката,
полетяла към водопада.
Любов на капки и прозрачни струи,
диамантени думи
и път без изход.
Живот в теб,
безмълвна амфибия,
искаща още и още.
Завинаги и никога.
Разпилени листи по масата,
без вдъхновение и воля.
Обещание за вечност,
горещи устни,
отпечатъци по тялото,
стъпки към морето,
танцуващи вълни
и моето тяло,
изплувало на повърхността
като ангел със счупени криле
от безбрежието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малка илюзия...
  • Защото си много млада да носиш в себе си толкова тъга и да се чувстваш със счупени криле.А иначе стихът е много хубав.Пред теб има много красиви реки и водопади от нежност и любов.
  • Много хубав стих!Поздрав,Слънце!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...