13.08.2008 г., 11:53

Илюзия

1.2K 0 3
Малка илюзия.
Истински корал.
Червената вода в реката,
полетяла към водопада.
Любов на капки и прозрачни струи,
диамантени думи
и път без изход.
Живот в теб,
безмълвна амфибия,
искаща още и още.
Завинаги и никога.
Разпилени листи по масата,
без вдъхновение и воля.
Обещание за вечност,
горещи устни,
отпечатъци по тялото,
стъпки към морето,
танцуващи вълни
и моето тяло,
изплувало на повърхността
като ангел със счупени криле
от безбрежието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънце Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малка илюзия...
  • Защото си много млада да носиш в себе си толкова тъга и да се чувстваш със счупени криле.А иначе стихът е много хубав.Пред теб има много красиви реки и водопади от нежност и любов.
  • Много хубав стих!Поздрав,Слънце!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...