16 февр. 2009 г., 13:36

Илюзия

1.7K 0 34

Пет стиха...в капка нежност,

стопени във  една сълза,

сълза, потънала във  мрака,

преминала във Вечността.

 

В нощта усмихната ме мамиш,

чаровна, мила, със  протегната ръка...

Обръщам се, примигвам, чакам...

край мен...отново...Самота...

 

Усмихвай се, витай във  мрака,

нашепвай хиляди слова,

ИЛЮЗИЯТА знам накрая

завинаги остава в  Вечността.

 

И може дълго да те търся

и може много да тъжа...,

в тез пет стиха спотаена

стопяваш  се в една сълза...

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=Funp7JTWp2A&feature=related

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...