Илюзия
Пет стиха...в капка нежност,
стопени във една сълза,
сълза, потънала във мрака,
преминала във Вечността.
В нощта усмихната ме мамиш,
чаровна, мила, със протегната ръка...
Обръщам се, примигвам, чакам...
край мен...отново...Самота...
Усмихвай се, витай във мрака,
нашепвай хиляди слова,
ИЛЮЗИЯТА знам накрая
завинаги остава в Вечността.
И може дълго да те търся
и може много да тъжа...,
в тез пет стиха спотаена
стопяваш се в една сълза...
http://www.youtube.com/watch?v=Funp7JTWp2A&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Всички права запазени
