paula (Паула Петрова)
72 926
31 окт. 2009 г., 20:18

Илюзия 

  Поэзия » Другая
727 0 5

Оковани във собствени вериги,

заблудени във илюзия една...

Подвластни на хорските интриги

си мислим, че има свобода.

 

Направиш ли крачка встрани от пътеката,

утъпкана от много хорски съдби,

разпънат ще бъдеш и грабнал нелеката

участ - да си сочен от всички тълпи.

 

Надигнеш ли глас от общата песен,

дори само правилно ти да звучиш!

Пак ще бъдеш оплют и ще млъкнеш отнесен

от обидните думи... Но дали ще простиш?

 

Дори да мълчиш... пак ще бъдеш одуман,

че си горд или тъп, защото просто страниш

от тълпата, която се има за умна

и живота ти може от кеф да вгорчи.

 

И тогава отчаян, и вбесен, и отритнат...

Ще потърсиш свободата  там, настрани...

Но след доста време (в илюзия отлитнало)

ще разбереш, че е само дума... просто мит!

© Паула Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Да Поли, но ти говори,там ти е силата!
  • место поздрав:
    "Недей заключва мислите в окови.
    Не ги оставяй миг без светлина.
    Заключени, превръщат се във роби,
    покорни, но с фалшива доброта.

    А свободата в нас е тъй незрима,
    потайна, във невидим малък свят.
    И жаждата, така неутолима,
    ни носи порив жив и непознат.

    Аз зная,че родени сме с окови.
    Надяваме ги с първият си вик,
    а после нощем тайничко се молим
    за миг без тях... За кратък, звезден миг.

    Но Боговете, също оковани
    завинаги за своя свят тотем,
    от смъртните докрай и неразбрани...
    На вечността обречени във плен.

    Душата си недей да оковаваш
    към здраво стъпилите си нозе.
    Недей! Повярвай, друго заслужаваш,
    щом пърхат във сърцето ти криле!"


  • Права си Паула, много си права!
    Но поне тук можем да сме истински!
    Браво!!!
  • И да мълчишщ,пак ще бъдеш одуман,така си е...
Предложения
: ??:??