Oct 31, 2009, 8:18 PM

Илюзия

  Poetry » Other
868 0 5

Оковани във собствени вериги,

заблудени във илюзия една...

Подвластни на хорските интриги

си мислим, че има свобода.

 

Направиш ли крачка встрани от пътеката,

утъпкана от много хорски съдби,

разпънат ще бъдеш и грабнал нелеката

участ - да си сочен от всички тълпи.

 

Надигнеш ли глас от общата песен,

дори само правилно ти да звучиш!

Пак ще бъдеш оплют и ще млъкнеш отнесен

от обидните думи... Но дали ще простиш?

 

Дори да мълчиш... пак ще бъдеш одуман,

че си горд или тъп, защото просто страниш

от тълпата, която се има за умна

и живота ти може от кеф да вгорчи.

 

И тогава отчаян, и вбесен, и отритнат...

Ще потърсиш свободата  там, настрани...

Но след доста време (в илюзия отлитнало)

ще разбереш, че е само дума... просто мит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи!
  • Да Поли, но ти говори,там ти е силата!
  • место поздрав:
    "Недей заключва мислите в окови.
    Не ги оставяй миг без светлина.
    Заключени, превръщат се във роби,
    покорни, но с фалшива доброта.

    А свободата в нас е тъй незрима,
    потайна, във невидим малък свят.
    И жаждата, така неутолима,
    ни носи порив жив и непознат.

    Аз зная,че родени сме с окови.
    Надяваме ги с първият си вик,
    а после нощем тайничко се молим
    за миг без тях... За кратък, звезден миг.

    Но Боговете, също оковани
    завинаги за своя свят тотем,
    от смъртните докрай и неразбрани...
    На вечността обречени във плен.

    Душата си недей да оковаваш
    към здраво стъпилите си нозе.
    Недей! Повярвай, друго заслужаваш,
    щом пърхат във сърцето ти криле!"


  • Права си Паула, много си права!
    Но поне тук можем да сме истински!
    Браво!!!
  • И да мълчишщ,пак ще бъдеш одуман,така си е...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...