Оковани във собствени вериги,
заблудени във илюзия една...
Подвластни на хорските интриги
си мислим, че има свобода.
Направиш ли крачка встрани от пътеката,
утъпкана от много хорски съдби,
разпънат ще бъдеш и грабнал нелеката
участ - да си сочен от всички тълпи.
Надигнеш ли глас от общата песен,
дори само правилно ти да звучиш!
Пак ще бъдеш оплют и ще млъкнеш отнесен
от обидните думи... Но дали ще простиш?
Дори да мълчиш... пак ще бъдеш одуман,
че си горд или тъп, защото просто страниш
от тълпата, която се има за умна
и живота ти може от кеф да вгорчи.
И тогава отчаян, и вбесен, и отритнат...
Ще потърсиш свободата там, настрани...
Но след доста време (в илюзия отлитнало)
ще разбереш, че е само дума... просто мит!
© Паула Петрова Всички права запазени