31.10.2009 г., 20:18

Илюзия

870 0 5

Оковани във собствени вериги,

заблудени във илюзия една...

Подвластни на хорските интриги

си мислим, че има свобода.

 

Направиш ли крачка встрани от пътеката,

утъпкана от много хорски съдби,

разпънат ще бъдеш и грабнал нелеката

участ - да си сочен от всички тълпи.

 

Надигнеш ли глас от общата песен,

дори само правилно ти да звучиш!

Пак ще бъдеш оплют и ще млъкнеш отнесен

от обидните думи... Но дали ще простиш?

 

Дори да мълчиш... пак ще бъдеш одуман,

че си горд или тъп, защото просто страниш

от тълпата, която се има за умна

и живота ти може от кеф да вгорчи.

 

И тогава отчаян, и вбесен, и отритнат...

Ще потърсиш свободата  там, настрани...

Но след доста време (в илюзия отлитнало)

ще разбереш, че е само дума... просто мит!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи!
  • Да Поли, но ти говори,там ти е силата!
  • место поздрав:
    "Недей заключва мислите в окови.
    Не ги оставяй миг без светлина.
    Заключени, превръщат се във роби,
    покорни, но с фалшива доброта.

    А свободата в нас е тъй незрима,
    потайна, във невидим малък свят.
    И жаждата, така неутолима,
    ни носи порив жив и непознат.

    Аз зная,че родени сме с окови.
    Надяваме ги с първият си вик,
    а после нощем тайничко се молим
    за миг без тях... За кратък, звезден миг.

    Но Боговете, също оковани
    завинаги за своя свят тотем,
    от смъртните докрай и неразбрани...
    На вечността обречени във плен.

    Душата си недей да оковаваш
    към здраво стъпилите си нозе.
    Недей! Повярвай, друго заслужаваш,
    щом пърхат във сърцето ти криле!"


  • Права си Паула, много си права!
    Но поне тук можем да сме истински!
    Браво!!!
  • И да мълчишщ,пак ще бъдеш одуман,така си е...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...