Пропукваш черупката на моето аз,
събирам отломки за спомен...
Усещам изгубващ се страх,
балон, нереално огромен...
Разкъсана, светлината боли...
До дъното стигнах на себе си.
Отразявам се в залеза, светли лъчи,
непреходна вечност... разбираш ли?
© Таня Все права защищены