16 нояб. 2008 г., 22:15

Илюзорно

667 0 1
"Четири есени, четири зими
на устните съм с твоето име..."



Аз много исках
сълзите с обич да изтрия.
И плевелите остри да изскубна.
Но двамата изгаряхме в стихия,
безмилостна, жестока, душегубна...

Измисляхме си случки и загадки,
надежда в тях угасваше последна.
Задминахме и миговете сладки...
Сега тъга е, нежност непрогледна...

Но зная, Слънчев лъч ще ме опари,
макар и в есен полумрачна.
И с нова сила старите пожари
ще ни завихрят в пътеката си злачна!

12.11.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...