16 нояб. 2008 г., 22:15

Илюзорно

Поэзия » Любовная

669 0 1

"Четири есени, четири зими
на устните съм с твоето име..."

Аз много исках
сълзите с обич да изтрия.
И плевелите остри да изскубна.
Но двамата изгаряхме в стихия,
безмилостна, жестока, душегубна...

Измисляхме си случки и загадки,
надежда в тях угасваше последна.
Задминахме и миговете сладки...
Сега тъга е, нежност непрогледна...

Но зная, Слънчев лъч ще ме опари,
макар и в есен полумрачна.
И с нова сила старите пожари
ще ни завихрят в пътеката си злачна!

12.11.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0