Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
16.11.2008 г., 22:15

Илюзорно

668 0 1
"Четири есени, четири зими
на устните съм с твоето име..."



Аз много исках
сълзите с обич да изтрия.
И плевелите остри да изскубна.
Но двамата изгаряхме в стихия,
безмилостна, жестока, душегубна...

Измисляхме си случки и загадки,
надежда в тях угасваше последна.
Задминахме и миговете сладки...
Сега тъга е, нежност непрогледна...

Но зная, Слънчев лъч ще ме опари,
макар и в есен полумрачна.
И с нова сила старите пожари
ще ни завихрят в пътеката си злачна!

12.11.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0