"Четири есени, четири зими
на устните съм с твоето име..."



Аз много исках
сълзите с обич да изтрия.
И плевелите остри да изскубна.
Но двамата изгаряхме в стихия,
безмилостна, жестока, душегубна...

Измисляхме си случки и загадки,
надежда в тях угасваше последна.
Задминахме и миговете сладки...
Сега тъга е, нежност непрогледна...

Но зная, Слънчев лъч ще ме опари,
макар и в есен полумрачна.
И с нова сила старите пожари
ще ни завихрят в пътеката си злачна!

12.11.2008г.