24 сент. 2021 г., 10:16
Има
Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято,
попревити от времето, плещите.
Има обич безмълвна, която
сред пустини копае за нещото,
дето няма цена и не струва,
но пронизва до дъно, до костите
на плътта и душата целува.
Има обич. И не е от простите.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви с прегръдка.
-
"Има обич. И не е от простите." Финал, който ме цели право в душата! 🙏🥰
-
Има я, Наде, и това е истинската, само трябва да я разпознаеш...
-
"дето няма цена и не струва,
но пронизва до дъно, до костите
на плътта и душата целува."
Но е безценна! -
Има!!!
-
"Има обич. И не е от простите."!
-
Хм, аз пък научих нова думичка, но не ми харесва.
-
Въвеждам го!
Или - казано на неграмотен чиновнически: входирам.
Което може да се каже за Иванчо към Марийка... Оппа, червена точка. -
Друго исках да кажа, че няма такова понятие.
-
Незаконно дете???
Дете!
Пък законът...Закон - но не е баща. И не е мерило за морал, а за някакъв ред. -
Благодаря ви! Те са си същите, Раде - хората не са. Липсваш!
-
Хм...И любовта, и обичта не са това, което бяха! Но ти си го написала като блян!
-
Да!!!
-
Има!😍
-
Есть... У меня была...
-
Благодаря ти, Марийче! Имам я.
-
Нека и ти имаш тази обич велика, влязла в стиховете ти, Наде!💖
От сърце ти я желая!😘 -
Това не е възможно, Валенце. Изплъзне ли се, не е било обич. Няма безсрамно щастие, сенсей, няма. Това ми звучи като незаконно дете.
-
Има, има...
Хрумна ми нещо - ще го запиша веднага, но най-напред го дарявам: жената има само един, с когото е безсрамно щастлива...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
