5 сент. 2007 г., 10:51

Има и едно "Преди" . . .

796 0 2




Понякога съм толкова обичала,
че имах сили само да заплача,
понякога съм толкова обичала,
че утрото заместваше ми здрача

Малък повод бе ми нужен,
за да започна пак отново
морето със сълзи да пълня
и емоциите мокри да се върнат.

Сълзите  във вълни се сливаха,
а погледът ти леден ги разбиваше!
Бушуваха и страсти, и сълзи,
страдание имах, ала смях... уви.

Сега е друго, знаеш как е...
пак живееш, пак обичаш... ха - и смееш се дори!
Сега така е, но във мене има и едно "преди"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...