Има и едно "Преди" . . .
Понякога съм толкова обичала,
че имах сили само да заплача,
понякога съм толкова обичала,
че утрото заместваше ми здрачаМалък повод бе ми нужен,
за да започна пак отново
морето със сълзи да пълня
и емоциите мокри да се върнат.Сълзите във вълни се сливаха,
а погледът ти леден ги разбиваше!
Бушуваха и страсти, и сълзи,
страдание имах, ала смях... уви.Сега е друго, знаеш как е...
пак живееш, пак обичаш... ха - и смееш се дори!
Сега така е, но във мене има и едно "преди"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени
