26 окт. 2018 г., 23:00

Има ли абсолютни истини

782 3 5

 

Най-трудно е да се простиш с лятото,

когато видиш, че наметнало е плащ 

и се прощава с цветя, пчели и листи.

 

Най-сложно е да признаеш на някого,

че е загубил той нейде по пътя ключа 

към твоята душа, а резервен нямаш.

 

Най-тежко е да затискаш с език - камък 

най-искрените слова, за които те молят,

a ти безмълвно към друг да ги отпращаш.

                                              

Светлината е вричане, вярност на клетва,

но … дотогава, докато единият не забрави,

че Луната никога не свети, а само отразява.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Госпожо Санд, коментарът Ви е потвърждение на неразривната ни връзка - старото ни виртуално запознанство отпреди 5 години. Ключалката на моята душа е направена от стомана неръждавейка, а другият, вечният мой жених, си има доста измислени от хората имена - Буда, Аллах, Господ, Зевс и т.н. Моят Бог обаче не носи нито едно от тези имена и може да се промъква не само през ключалка, но и през иглени уши. И винаги е в мен, с мен! Никога не си е тръгвал. Поздрав!
  • Винаги е тъжно, когато лятото си тръгва. Но... не са ли безмълвните слова, изпратени към друг ръждата, която всъщност пречи на ключа към истинското.... Ей такива сложни мисли ме обземат, четейки Вашия стих... Харесвам философската поезия! Поздрави!
  • Благодаря!
  • Заплени ме с това,че си вложила мъдрост ..." затискаш с език камък". Признавам великолепно е!
  • Харесва ми!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...