Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа
към твоята душа, а резервен нямаш.
Най-тежко е да затискаш с език - камък
най-искрените слова, за които те молят,
a ти безмълвно към друг да ги отпращаш.
Светлината е вричане, вярност на клетва,
но … дотогава, докато единият не забрави,
че Луната никога не свети, а само отразява. ...