Oct 26, 2018, 11:00 PM

Има ли абсолютни истини

785 3 5

 

Най-трудно е да се простиш с лятото,

когато видиш, че наметнало е плащ 

и се прощава с цветя, пчели и листи.

 

Най-сложно е да признаеш на някого,

че е загубил той нейде по пътя ключа 

към твоята душа, а резервен нямаш.

 

Най-тежко е да затискаш с език - камък 

най-искрените слова, за които те молят,

a ти безмълвно към друг да ги отпращаш.

                                              

Светлината е вричане, вярност на клетва,

но … дотогава, докато единият не забрави,

че Луната никога не свети, а само отразява.

 

Самадхи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

  • Госпожо Санд, коментарът Ви е потвърждение на неразривната ни връзка - старото ни виртуално запознанство отпреди 5 години. Ключалката на моята душа е направена от стомана неръждавейка, а другият, вечният мой жених, си има доста измислени от хората имена - Буда, Аллах, Господ, Зевс и т.н. Моят Бог обаче не носи нито едно от тези имена и може да се промъква не само през ключалка, но и през иглени уши. И винаги е в мен, с мен! Никога не си е тръгвал. Поздрав!
  • Винаги е тъжно, когато лятото си тръгва. Но... не са ли безмълвните слова, изпратени към друг ръждата, която всъщност пречи на ключа към истинското.... Ей такива сложни мисли ме обземат, четейки Вашия стих... Харесвам философската поезия! Поздрави!
  • Благодаря!
  • Заплени ме с това,че си вложила мъдрост ..." затискаш с език камък". Признавам великолепно е!
  • Харесва ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...