Има ли абсолютни истини
Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа
към твоята душа, а резервен нямаш.
Най-тежко е да затискаш с език - камък
най-искрените слова, за които те молят,
a ти безмълвно към друг да ги отпращаш.
Светлината е вричане, вярност на клетва,
но … дотогава, докато единият не забрави,
че Луната никога не свети, а само отразява.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Госпожо Санд, коментарът Ви е потвърждение на неразривната ни връзка - старото ни виртуално запознанство отпреди 5 години. Ключалката на моята душа е направена от стомана неръждавейка, а другият, вечният мой жених, си има доста измислени от хората имена - Буда, Аллах, Господ, Зевс и т.н. Моят Бог обаче не носи нито едно от тези имена и може да се промъква не само през ключалка, но и през иглени уши. И винаги е в мен, с мен! Никога не си е тръгвал. Поздрав!
-
Винаги е тъжно, когато лятото си тръгва. Но... не са ли безмълвните слова, изпратени към друг ръждата, която всъщност пречи на ключа към истинското.... Ей такива сложни мисли ме обземат, четейки Вашия стих... Харесвам философската поезия! Поздрави!
-
Благодаря!
-
Заплени ме с това,че си вложила мъдрост ..." затискаш с език камък". Признавам великолепно е!
-
Харесва ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
