2 дек. 2017 г., 00:20

Има ли надежда?

1.1K 2 2

Настана тежко време,

народът не може да се съвземе,

народ с възможности и потенциал,

който май е полудял.

 

Подкупният глас на народа,

това ли е нашта порода?

Нечут, объркан, неразбран,

в една държава окован.

 

Стачки, оставки и протести.

Кой алчната лисица ще замести?

Глад, мизерия и бездомни, 

Кума Лиса нужно е да се опомни.

 

Евро фондове пари отпускат, 

но политици да ги дават пропускат.

Вътрешни хора се уреждат –

пионки за царски пай се оглеждат.

 

Законът за всички е направен

и не напразно на Парламента е оставен.

Но явно не важи за тези във властта,

копаещи на народа пропастта.

 

Нямало работни места...

А къде работят другите по света?

Цените, устремени към небето,

орязват парите и за детето.

 

За традиции и народни песни

пари се плащат вече, неуместни.

За какво? За да не са забравени,

иначе и те до сега да са изоставени.

 

Планините и реките... Те са дар!

Дар от нашия Небесен цар!

Ала растенията и животните

изпаряват се подобно на грамотните.

 

Природата? Тя се съсипва,

макар държавата внимателно да опипва.

Тук ловци, там крадци, 

а в държавата прииждат бежанци...

 

Ако беше жив, Левски би се питал:

"- Тази ли държава да спася се бях опитал?"

Ботев би се гръмнал в главата, 

а Райна, какво ли ще каже горката...

 

Кой успя държавата така да уреди?

Кой бе тоз, който хаосът подреди?

Къде са тези войни от преди? 

Кога най-накрая България ще се прероди?

 

Настана тежко време,

народът не мпже да се съвземе.

Народ с възможности и потенциал, 

който май е полудял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...