2 дек. 2017 г., 00:20

Има ли надежда?

1.1K 2 2

Настана тежко време,

народът не може да се съвземе,

народ с възможности и потенциал,

който май е полудял.

 

Подкупният глас на народа,

това ли е нашта порода?

Нечут, объркан, неразбран,

в една държава окован.

 

Стачки, оставки и протести.

Кой алчната лисица ще замести?

Глад, мизерия и бездомни, 

Кума Лиса нужно е да се опомни.

 

Евро фондове пари отпускат, 

но политици да ги дават пропускат.

Вътрешни хора се уреждат –

пионки за царски пай се оглеждат.

 

Законът за всички е направен

и не напразно на Парламента е оставен.

Но явно не важи за тези във властта,

копаещи на народа пропастта.

 

Нямало работни места...

А къде работят другите по света?

Цените, устремени към небето,

орязват парите и за детето.

 

За традиции и народни песни

пари се плащат вече, неуместни.

За какво? За да не са забравени,

иначе и те до сега да са изоставени.

 

Планините и реките... Те са дар!

Дар от нашия Небесен цар!

Ала растенията и животните

изпаряват се подобно на грамотните.

 

Природата? Тя се съсипва,

макар държавата внимателно да опипва.

Тук ловци, там крадци, 

а в държавата прииждат бежанци...

 

Ако беше жив, Левски би се питал:

"- Тази ли държава да спася се бях опитал?"

Ботев би се гръмнал в главата, 

а Райна, какво ли ще каже горката...

 

Кой успя държавата така да уреди?

Кой бе тоз, който хаосът подреди?

Къде са тези войни от преди? 

Кога най-накрая България ще се прероди?

 

Настана тежко време,

народът не мпже да се съвземе.

Народ с възможности и потенциал, 

който май е полудял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...