Има ли надежда?

Настана тежко време,

народът не може да се съвземе,

народ с възможности и потенциал,

който май е полудял.

Подкупният глас на народа,

това ли е нашта порода?

Нечут, объркан, неразбран,

в една държава окован.

Стачки, оставки и протести.

Кой алчната лисица ще замести?

Глад, мизерия и бездомни, 

Кума Лиса нужно е да се опомни.

Евро фондове пари отпускат, 

но политици да ги дават пропускат.

Вътрешни хора се уреждат –

пионки за царски пай се оглеждат.

Законът за всички е направен

и не напразно на Парламента е оставен.

Но явно не важи за тези във властта,

копаещи на народа пропастта.

Нямало работни места...

А къде работят другите по света?

Цените, устремени към небето,

орязват парите и за детето.

За традиции и народни песни

пари се плащат вече, неуместни.

За какво? За да не са забравени,

иначе и те до сега да са изоставени.

Планините и реките... Те са дар!

Дар от нашия Небесен цар!

Ала растенията и животните

изпаряват се подобно на грамотните.

Природата? Тя се съсипва,

макар държавата внимателно да опипва.

Тук ловци, там крадци, 

а в държавата прииждат бежанци...

Ако беше жив, Левски би се питал:

"- Тази ли държава да спася се бях опитал?"

Ботев би се гръмнал в главата, 

а Райна, какво ли ще каже горката...

Кой успя държавата така да уреди?

Кой бе тоз, който хаосът подреди?

Къде са тези войни от преди? 

Кога най-накрая България ще се прероди?

Настана тежко време,

народът не мпже да се съвземе.

Народ с възможности и потенциал, 

който май е полудял.