26 мар. 2011 г., 16:37

Има ли награда?

768 0 7

Препускането ме лиши от смисъл...

В такова темпо нищо няма цвят.

Събуждането идва като писък,

заспиването - като чакан бряг...

От утрото нахлува бързината -

на крак приемам обич и храна...

Не влизам никога във същината

на истинските, малките неща...

И всеки миг минава като вихър -

не го усещам в порива напред

към другите,

да мога да ги стигна,

за да говорят хубаво за мен...

Надбягвяме се!

Има ли награда,

която да си струва след това?

 

В зениците на стареца познавам

една бездънна, тиха празнота...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не влизам никога във същината

    на истинските, малките неща...
    По същия начин се чувствам и аз всеки ден, но е хубаво да си го припомняме един на друг... много хубаво си го написала.

  • Недей препуска, просто тихо спри
    на пристана, във сънищата свои.
    Вълните гневни с нежност погали,
    да укротиш душевните порои.
  • Благодаря!
  • В зениците на стареца познавам
    една бездънна, тиха празнота...


    Много, много силно... и близко до мен..
    НЯМА!!!



  • Очарован съм!И форма и съдържание...Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...