Има ли награда?
Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината -
на крак приемам обич и храна...
Не влизам никога във същината
на истинските, малките неща...
И всеки миг минава като вихър -
не го усещам в порива напред
към другите,
да мога да ги стигна,
за да говорят хубаво за мен...
Надбягвяме се!
Има ли награда,
която да си струва след това?
В зениците на стареца познавам
една бездънна, тиха празнота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
