Има нов път
По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия,
обвила в топъл полъх цветове,
разбита от смразяваща стихия
на ледени априлски студове.
По-тъжен съм, Съдбата го поиска
и ми изпрати тежкия урок.
А след сълзите, дето в мен разплиска,
аз зная, ще посочи пътя нов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Благодарско и поздрави от мен!
