Има още какво да дадем
Неуморно животът тече!
Остаряваме бавно, полека!
Посребрени косите блестят,
но душата ни тича със вятъра!
И навлизаме в оня момент
дето черната Смърт със косата си
неумолимо очаква да ни посече
и да минем оттатък браздата!
А копнеем за още живот!
Недолюбили - някъде, някого!
И мечтаем за малка отсрочка -
да довършим докрая делата си!
Има още какво да дадем!
Има още деца да отгледаме!
Но смъртта дебне всеки момент
изненадващо скрита зад ъгъла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
Направо потреперах,като прочетох стиха ти- караш ме да се замисля,както винаги си го умеела! 
