15.10.2009 г., 16:43 ч.
Има още какво да дадем
Неуморно животът тече!
Остаряваме бавно, полека!
Посребрени косите блестят,
но душата ни тича със вятъра!
И навлизаме в оня момент
дето черната Смърт със косата си
неумолимо очаква да ни посече
и да минем оттатък браздата!
А копнеем за още живот!
Недолюбили - някъде, някого!
И мечтаем за малка отсрочка -
да довършим докрая делата си!
Има още какво да дадем!
Има още деца да отгледаме!
Но смъртта дебне всеки момент
изненадващо скрита зад ъгъла!
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дано сме още дълго до децата си...Прегръщам те силно!
-
Права си... но не се страхувай- Бог и ние-хората още имаме нужда от теб!
Направо потреперах,като прочетох стиха ти- караш ме да се замисля,както винаги си го умеела! -
Така е!
Много силен стих! -
истинско, Ани...влезе в душата ми.
-
Стихът е много хубав,но още си много млада да мислиш за смърта.А душата ни не престава да гони вятъра.
-
...и ето взех надежда, стоплих си душата. Дори да ме застигне лошото зад ъгъла ще знам, че своето Обичам прошепнала съм след стиха на стар приятел...
Сърдечни поздрави!!! -
!*
-
Има още много какво да дадем!
-
Дано не ни издебне неочаквано!
-
Още дълго ще сребреят косите ни!
Прегръдка! -
Посребрени косите блестят,
но душата ни тича със вятъра!
Не спирай да тичаш...другото е...Божа работа.Здравей. -
Наистина ти е рано,все пак си на 41...Май тази е възрастта,на която хората се замислят,че е изтекъл половината им живот...Ако това е причината за написването на стиха,бих ти дал този съвет - имаш още една половина,раздай се до край!
-
Има! Чудесен стих!
-
има, да. и не е малко, мисля. харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прозряла си и много житейски истини!
Благодаря за хубавия стих!