Oct 15, 2009, 4:43 PM

Има още какво да дадем

  Poetry » Other
1.3K 0 15

Неуморно животът тече!

Остаряваме бавно, полека!

Посребрени косите блестят,

но душата ни тича със вятъра!

 

 

 

 

 

И навлизаме в оня момент

дето черната Смърт със косата си

неумолимо очаква да ни посече

и да минем оттатък браздата!

 

 

 

 

 

А копнеем за още живот!

Недолюбили - някъде, някого!

И мечтаем за малка отсрочка -

да довършим докрая делата си!

 

 

 

 

 

Има още какво да дадем!

Има още деца да отгледаме!

Но смъртта дебне всеки момент

изненадващо скрита зад ъгъла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш, Анна!
    Прозряла си и много житейски истини!
    Благодаря за хубавия стих!
  • Дано сме още дълго до децата си...Прегръщам те силно!
  • Права си... но не се страхувай- Бог и ние-хората още имаме нужда от теб! Направо потреперах,като прочетох стиха ти- караш ме да се замисля,както винаги си го умеела!
  • Така е!

    Много силен стих!
  • истинско, Ани...влезе в душата ми.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...