Oct 15, 2009, 4:43 PM

Има още какво да дадем

  Poetry » Other
1.3K 0 15

Неуморно животът тече!

Остаряваме бавно, полека!

Посребрени косите блестят,

но душата ни тича със вятъра!

 

 

 

 

 

И навлизаме в оня момент

дето черната Смърт със косата си

неумолимо очаква да ни посече

и да минем оттатък браздата!

 

 

 

 

 

А копнеем за още живот!

Недолюбили - някъде, някого!

И мечтаем за малка отсрочка -

да довършим докрая делата си!

 

 

 

 

 

Има още какво да дадем!

Има още деца да отгледаме!

Но смъртта дебне всеки момент

изненадващо скрита зад ъгъла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш, Анна!
    Прозряла си и много житейски истини!
    Благодаря за хубавия стих!
  • Дано сме още дълго до децата си...Прегръщам те силно!
  • Права си... но не се страхувай- Бог и ние-хората още имаме нужда от теб! Направо потреперах,като прочетох стиха ти- караш ме да се замисля,както винаги си го умеела!
  • Така е!

    Много силен стих!
  • истинско, Ани...влезе в душата ми.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...