19 окт. 2010 г., 14:52

Има време 

  Поэзия » Любовная
1481 1 32

Приближи се още. Да те видя.

Мисля, че съзирам диамант.

Или бисер в наранена мида.

Или... мен? (Във женски вариант?)

 

Дай си пръстите. Да ги докосна.

Мисля, че напипвам кръвоток.

Нежните възглавнички са топли.

Аз... студен ли съм? (Опазил Бог!)

 

Стой на колене. Да те достигна.

Мисля, че усещам небосвод.

Някак лекокрило ме повдигаш.

Аз... тежа ли ти? (Като хомот?)

 

Има време. Ще те разгадая.

Вдишване. Издишване. (Любов.)

Дотогава... бавно ще те вая

с мойте сетива във стихослов.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За пореден път се връщам и препрочитам това произведение. Обичам го!
  • Истинска магия!
  • И това стихотворение много ми хареса, даже повече от първите две. Продължавам да чета!
  • Прекрасно! Прекрасно казано за едно прекрасно усещане!
  • Много красиво и земно...
  • Роси,... и аз питах. не каза.
  • Прочетох и аз. Хубав стих, привлича вниманието! Поздрав!
  • Мария, за мен е щастие, че точно ти харесваш това стихотворение! Благодаря и за съветите. Знаеш ли, всъщност тук не става дума за отлагане, а за зреене. Любовта има нужда от време, за да узрее. Така мисля
  • Ще ме извиниш, че пак се връщам на това стихотворение, но то ми стана любимо от твоите. И за да е още по-хубаво, мисля, че трябва да му сложиш по-атрактивно заглавие.Например този стих:
    Вдишване.Издишване.(Любов). Но като заглавие го виждам с лека промяна:
    ВДИШВАНЕ, ИЗДИШВАНЕ - ЛЮБОВ
    Или нещо друго.Така озаглавено, стихотворението губи от стойността си.
    За чувствата времето никога не стигат, нали всички ги проектираме в безкрайността, а до нея не се стига с отлагане.Дано ме разбереш правилно, искрена съм и искам със съвета си да помогна, Вальо!
  • Росица, благодаря ти за интереса и отношението! Между 2008 и 2010 г. беше период на суша. Морето ми се изпари. (Не ти пожелавам такова бедствие!) Сега май влагата му започва да се връща Благодаря и на всички останали!
  • Много красиво!
  • Смиф, ти самият си Откровение Изчетох всичките ти стихове в сайта, какво се случи между юни 2008 и октомври 2010 или да не питам?
  • Изключително нежно!!! Поздрави
  • Много е хубаво, много е истинско, сякаш за любовта няма какво повече да се каже.
  • Стих,който заслужава да се чете и препрочита!
  • Голямо Браво! Стихослов, който става за Антология! Все така да са ти будни сетивата за най-истинската енергия!
  • Дишай я тази Любов! Невероятен стих!
    Много чувствен! Влюбих се
  • Много, много благодаря на всички, които се спряха тук - стари и нови познайници!
  • ,,Вдишване. Издишване. (Любов.)''

    Много ми хареса, Вальо!
  • Нямам спомен да съм идвала друг път на поетичната ти страничка, но се уверих, че тук мога да намеря стойностна поезия! Аплодирам те за нея!
  • Браво, Смиф! Чудесно!
  • Много ми хареса!
  • Вдишване, издишване... любов!
    Винаги съм смятала,че любовта е като дишането.
    Даваш, получаваш и така... до края.
    Благодаря за този стих!
  • Много е хубаво!Аплодисменти!
  • Ихааа! Как си ги наредил само...!
  • Прочитам вече за кой ли път
    това прекрасно четиво и се
    възхищавам на талантът ти!
    Аплодисменти!
  • Йей Голяма красота откривам тук!
  • Нежност, облечена в думи... Или?...
  • Много е хубаво
  • безбрежно красиво, много лирично...
    Смиф, разтопяваш сетивата...
    безкрайно ти се радвам..
  • Хареса ми!
  • "Дотогава... бавно ще те вая
    с мойте сетива във стихослов."

    Да, сетивност, която обличаш в думи, които докосват. Цялата ти поезия е такава - огледало на твоята сетивност.
Предложения
: ??:??