Има време
Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна.
Мисля, че напипвам кръвоток.
Нежните възглавнички са топли.
Аз... студен ли съм? (Опазил Бог!)
Стой на колене. Да те достигна.
Мисля, че усещам небосвод.
Някак лекокрило ме повдигаш.
Аз... тежа ли ти? (Като хомот?)
Има време. Ще те разгадая.
Вдишване. Издишване. (Любов.)
Дотогава... бавно ще те вая
с мойте сетива във стихослов.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
