британския филм "This is America"(а може и да е бил
копродукция с Франция, не помня със сигурност).
ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!!
Имайте милост към плъховете, моля ви, Имайте милост. Затворете бунищата. Милост за бога! Пожалете пълчищата, в каналите гладно натъпкани, моля ви!
Погледнете в очите кръвясали. Тогава ли душите им сенчести с омраза прогонени, тогава ли с усмивка разстрелвани, уловихте ги за опашките дрипави?
Милост за бога! Спасете ранените! Спестете куршумите, нахранете спасените. В засада изкланите, от упор разстрелвани, в тишината отровени те бродят из сенките.
Имайте милост!Сега неродените чакат реда си, а с него и бремето. На живия риск стъпили в стремето препускат из мрака мъртвородените
плъхове!
Плъхове!Плъхове – има ги с хиляди. видя ли ги – плъхове! Гадове, мерзост нестъпкана и настръхнала дързост Бодили настръхнали – преброи ли ги ?
Хиляди...
Плъхове, плъхове! Пълзящата сган Тълпите мърморещи, бродещи духове, от глада си повикани, от страха си насъскани, те вярват на слухове, защото са плъхове
“Плъх ли? На бедност е !Те носят зараза!” Преглъщат сметта ви, там и създадени, боклуци окаяни.Пред очите ви смаяни заразени от въздуха, раждат омраза. Имайте милост към плъховете. Моля ви!
Теъжък е наистина и стряскащ... Ето един виц: Два лабораторни плъха си говорят. Единият пита - "Как е твоят асистент? Има ли напредък?"
Другият отвърнал - "Абе, какво да ти кажа... Малко тъпичък излезе. Един месец ми отне, за да го науча, че когато натисна зеленото лостче, трябва да ми дава храна. И още един месец, за да се научи че като натисна червеното, трябва да ма даде вода..."
Намерих го в една книга на Е. Фром.
Митко, не съм съгласна с теб. Дори и в залеза на дните си, една жена или мъж, без значение, ако е живял достойно и красиво, така и би искал да посрещне края. Стиха ти е тежък.
Вижте, това е гротеска на човека. Но помислете как се държат с нас, как ни притискат. Жените над 35 г. с рак на гърдата нямат нужда от красотата си и своята женственост- директно на операция, без лекарства, които могат да спестят хирургичната намеса - кой решава, че ще е така... Лаборантът, който си прави експерименти... с нас... Безбройни са примерите... \понякога човек не усеща как заприличва на гротеска\
Благодаря, Митко. Ще потърся филма и ще го намеря със сигурност. За тях съм чувала, чела, но темата е необятна. Разбира се, че там зачеват и децата си - та това е техният живот. И застраховките ЖИВОТ
там са измислено понятие
Злати, такива хора наистина има. Живеят сред боклуците, от там се препитават, там зачеват и децата си... Но имам пред вид онези, които гледат на хората като на плъхове - лабораторни животни. Ако намериш филма и го гледаш, ще се убедиш, че разликата между българското "Тук" и презокеанското "там" не е твърде голяма. Различни са само мащабите. Когато го написах и аз се стреснах. След това се сетих за видяното и ми мина страха. Никой стих не е така страшен като живота. Поздрави!
Митко, ако трябва да съм честна като стих има още какво да се постигне, външната форма понакуцва, обаче като послание и като идея е невероятно силно. Чета го няколко пъти... Доколкото разбирам, визираш хората, живеещи в каналите, дори на централни места из София, а и не само там. Аутсайдерите, стигнали дотам от глупост или заслужилите своята участ... Уплаши ме този пасаж
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.