Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
Jul 26, 2006, 5:04 PM

ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!!  

  Poetry
605 1 11
По-късно мога да разкажа, къде в София и страната

можете да срещнете тези хора. Също ви препоръчвам

британския филм "This is America"(а може и да е бил

копродукция с Франция, не помня със сигурност).

ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!!

Имайте милост към плъховете, моля ви,
Имайте милост. Затворете бунищата.
Милост за бога! Пожалете пълчищата,
в каналите гладно натъпкани, моля ви!

Погледнете в очите кръвясали. Тогава ли
душите им сенчести с омраза прогонени,
тогава ли с усмивка разстрелвани,
уловихте ги за опашките дрипави?

Милост за бога! Спасете ранените!
Спестете куршумите, нахранете спасените.
В засада изкланите, от упор разстрелвани,
в тишината отровени те бродят из сенките.

Имайте милост!Сега неродените
чакат реда си, а с него и бремето.
На живия риск стъпили в стремето
препускат из мрака мъртвородените

плъхове!

Плъхове!Плъхове – има ги с хиляди.
видя ли ги – плъхове! Гадове, мерзост
нестъпкана и настръхнала дързост
Бодили настръхнали – преброи ли ги ?

Хиляди...

Плъхове, плъхове! Пълзящата сган
Тълпите мърморещи, бродещи духове,
от глада си повикани, от страха си насъскани,
те вярват на слухове, защото са плъхове

“Плъх ли? На бедност е !Те носят зараза!”
Преглъщат сметта ви, там и създадени,
боклуци окаяни.Пред очите ви смаяни
заразени от въздуха, раждат омраза.
Имайте милост към плъховете. Моля ви!


© Димитър Ганчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...не става дума буквално за плъхове...
  • Силно въздействащ стих. Поздрав Вестин!
  • Теъжък е наистина и стряскащ... Ето един виц: Два лабораторни плъха си говорят. Единият пита - "Как е твоят асистент? Има ли напредък?"
    Другият отвърнал - "Абе, какво да ти кажа... Малко тъпичък излезе. Един месец ми отне, за да го науча, че когато натисна зеленото лостче, трябва да ми дава храна. И още един месец, за да се научи че като натисна червеното, трябва да ма даде вода..."
    Намерих го в една книга на Е. Фром.
  • и в пряк, и в преносен смисъл... плъхове! не го харесах.
  • Митко, не съм съгласна с теб. Дори и в залеза на дните си, една жена или мъж, без значение, ако е живял достойно и красиво, така и би искал да посрещне края. Стиха ти е тежък.
  • Вижте, това е гротеска на човека. Но помислете как се държат с нас, как ни притискат. Жените над 35 г. с рак на гърдата нямат нужда от красотата си и своята женственост- директно на операция, без лекарства, които могат да спестят хирургичната намеса - кой решава, че ще е така... Лаборантът, който си прави експерименти... с нас... Безбройни са примерите... \понякога човек не усеща как заприличва на гротеска\
  • Аз изпаднах в ужас от тези плъхове...
  • "Плъхове"- аз бих нарекла една друга пълзяща сган, към която едва ли трябва да имаме милост. А тези, за които пишеш не бих нарекла така.
  • Благодаря, Митко. Ще потърся филма и ще го намеря със сигурност. За тях съм чувала, чела, но темата е необятна. Разбира се, че там зачеват и децата си - та това е техният живот. И застраховките ЖИВОТ
    там са измислено понятие
  • Злати, такива хора наистина има. Живеят сред боклуците, от там се препитават, там зачеват и децата си... Но имам пред вид онези, които гледат на хората като на плъхове - лабораторни животни. Ако намериш филма и го гледаш, ще се убедиш, че разликата между българското "Тук" и презокеанското "там" не е твърде голяма. Различни са само мащабите. Когато го написах и аз се стреснах. След това се сетих за видяното и ми мина страха. Никой стих не е така страшен като живота. Поздрави!
  • Митко, ако трябва да съм честна като стих има още какво да се постигне, външната форма понакуцва, обаче като послание и като идея е невероятно силно. Чета го няколко пъти... Доколкото разбирам, визираш хората, живеещи в каналите, дори на централни места из София, а и не само там. Аутсайдерите, стигнали дотам от глупост или заслужилите своята участ... Уплаши ме този пасаж

    заразени от въздуха, раждат омраза.
Random works
: ??:??