7 июн. 2023 г., 20:38

Имало едно време...

413 1 0

Преди да ни прокуди времето

в космическото си забвение,

аз искам да ти кажа непременно,

че ти прощавам всички провинения.

Дори и тези, премълчаните

в страха ти, скрили се на тъмно,

където края на началото

навместо после стана впървом...

Прощавам на душевното безумие, 

да ме превръща сякаш във утроба, 

в която ти посяваш думите 

на свойта мъчна изнемога.. 

Прощавам всичко! Своите илюзии, 

лъжите на надеждата покварена, 

копнежите ти, тежките контузии 

от дръзналите с жлъч да ни ударят. 

И се смирявам. (Не заради Господ.) 

И не заради самосъжаление. 

И не, защото някога докосвах те 

от страст във огъня на прегрешение. 

Напротив, всъщност те повярвах, 

когато спря да бъдеш слепотата ми, 

когато много повече те нямах 

и ти ми стана непозната... 

Далечна, като - "Имало навремето" 

и спомена, във който се загубих, 

с онази нежност, дето те отнема 

преди във мъката си тежко да се влюбиш... 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

06.06.2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...