Jun 7, 2023, 8:38 PM

Имало едно време...

  Poetry » Love
410 1 0

Преди да ни прокуди времето

в космическото си забвение,

аз искам да ти кажа непременно,

че ти прощавам всички провинения.

Дори и тези, премълчаните

в страха ти, скрили се на тъмно,

където края на началото

навместо после стана впървом...

Прощавам на душевното безумие, 

да ме превръща сякаш във утроба, 

в която ти посяваш думите 

на свойта мъчна изнемога.. 

Прощавам всичко! Своите илюзии, 

лъжите на надеждата покварена, 

копнежите ти, тежките контузии 

от дръзналите с жлъч да ни ударят. 

И се смирявам. (Не заради Господ.) 

И не заради самосъжаление. 

И не, защото някога докосвах те 

от страст във огъня на прегрешение. 

Напротив, всъщност те повярвах, 

когато спря да бъдеш слепотата ми, 

когато много повече те нямах 

и ти ми стана непозната... 

Далечна, като - "Имало навремето" 

и спомена, във който се загубих, 

с онази нежност, дето те отнема 

преди във мъката си тежко да се влюбиш... 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

06.06.2023

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...