6 янв. 2007 г., 20:51

Имало едно време

829 0 3
Живяло някога едно момиче,
слънчево и нежно, като кокиче,
но съдба нещастна я сполетяла
и прекрасната девойка залиняла.

Запознала се с едно момче красиво,
стройно чернооко и игриво,
но момчето било много надалече
и прекрасната девойка не можела да го вижда вече.

Затова девойката била нещастна
и от мъка не била толкова прекрасна.
За да й се сгрее отново сърчицето,
тя трябва пак да види усмивката на момчето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стиха ти, Анитка!!!
    Поздрави!!!
  • Хубава приказчица
  • Под наивните думи, които използваш (харесва ми как си го написала- като детска приказка) се крие наистина една тъжна връзка.
    Дано краят е добър Поздрави

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...