6.01.2007 г., 20:51

Имало едно време

830 0 3
Живяло някога едно момиче,
слънчево и нежно, като кокиче,
но съдба нещастна я сполетяла
и прекрасната девойка залиняла.

Запознала се с едно момче красиво,
стройно чернооко и игриво,
но момчето било много надалече
и прекрасната девойка не можела да го вижда вече.

Затова девойката била нещастна
и от мъка не била толкова прекрасна.
За да й се сгрее отново сърчицето,
тя трябва пак да види усмивката на момчето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стиха ти, Анитка!!!
    Поздрави!!!
  • Хубава приказчица
  • Под наивните думи, които използваш (харесва ми как си го написала- като детска приказка) се крие наистина една тъжна връзка.
    Дано краят е добър Поздрави

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...