Имане
Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме -
тя ни стопля под простата дреха.
Тя е правда и истина, Господи,
хляб и въздух, вода и утеха.
Имам шепа зрънца за понудата.
И жълтица - за пътя в отвъдното.
И душата си, вярваща в чудото.
И звездица, изгряваща в бъдното.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
